Участникът в KDE проекта Alessandro Longo изрази мнение, че от екипа на Ubuntu все пак е трябвало да изберат KDE и публикува 10 причини в подкрепа на това мнение.
Както вече ви съобщихме, миналата седмица Марк Шатълуърт обяви изненадващото си решение Canonical да изостави Unity и от Ubuntu версия 18.04 вече да се използва графичната среда GNOME по подразбиране.
И докато едни потребители приветстваха това решение, а други бяха тъжни от него, трети се питаха защо всъщност от Canonical не избраха KDE?
Разработчикът в KDE Alessandro Longo е на мнение, че Ubuntu е трябвало да избере KDE вместо GNOME и публикува блог пост с десет причини в защита на тази теза.
Според него една от най-важните причини е това, че KDE се доближава най-много до Windows. Той счита, че новият Ubuntu потребител с голяма вероятност всъщност е бивш Windows потребител.
Plasma по подразбиране има Windows усещане със своите системен трей, търсене на файлове, старт меню и пр.
Longo казва, че е инсталирал през годините множество KDE инсталации на бивши Windows потребители и те винаги са считали, че Plasma е много по-интуитивна графична среда спрямо Unity и най-вероятно и от GNOME 3.
Самият той е пробвал GNOME 3 няколко пъти и винаги му е отнемало известно време, за да свикне с начина му на работа. Той признава, че е интересен и иновативен проект, но на потребителя му се налага да учи повече, за да го разбере и използва.
Неговият аргумент е, че Windows потребителят просто иска работеща среда и има наблюдения, че потребителите, които са изпробвали Plasma са доволни от първия момент и започват веднага да работят, а след няколко дни или седмици започват и да модифицират своята работна среда според вкусовете си.
Като друга също важна причина той изтъква, че който иска усещане за Unity, то това става много лесно в KDE Plasma, с използването на Look&Feel пакет, който е наличен в KDE Store.
Според него най-умно е да се направи така, че инсталаторът на Ubuntu да пита в края на инсталацията какъв тип графична среда предпочита потребителят като усещане – оригинална Plasma, Windows усещане, Mac OS усещане и пр.
Longo дава като предимство и простотата на работа с Plasma, като обяснява, че по подразбиране е много лесна за използване и не показва потенциала си, но при нужда предоставя множество мощни настройки и инструменти, които могат да се открият с малко повече любопитство.
В същото време GNOME има принципна визия за минимализъм, което означава елегантен краен продукт, но с липсващи ключови функции.
Разработчикът изтъква, че и работата по конвергенцията не е спряла и се работи усилено по нея. Всъщност идеята за нея е на KDE, а от Canonical са осъществили идеята чрез Ubuntu Touch. Това е в явно противоречие с думите на Шатълуърт, който твърди, че е бил отрязан от екипа на KDE относно конвергенцията.
Според Longo Plasma Mobile и Kirigami продължават тази визия и трябва да се има предвид, че Google и Майкрософт също преследват свои цели при конвергенцията и в скоро време тя ще бъде нещо често срещано.
Това да превърнеш смартфона си в десктоп, когато го свържеш към клавиатура, мишка и монитор, да споделяш файлове през различни устройства, таблетът да става лаптоп и пр., вече е тук. Според него Plasma и Kirigami използват най-доброто от тази технология за целите на Qt/QML и Wayland.
Longo говори още и за Kirigami приложенията, които могат да бъдат стартирани навсякъде и предоставят кросплатформен интерфейс фреймуърк за Linux, Windows, Mac OS, Android, iOS и Plasma Mobile и революцията, която направи KDE Connect.
Той изразява и личното си мнение, че Breeze темата е много по-модерна и тя се използва и в проекти различни от KDE, като дава за пример факта, че Breeze иконите вече се използват при LibreOffice.
Сред останалите причини Alessandro Longo изтъква това, че Qt е кросплатформен, иновациите на KDE Neon, интеграцията с KDE Store, Plasma Mobile, който се разработва с пълна пара.
