От Майкрософт обявиха намеренията си от 2020-та година Windows 10 да получава по два големи ъпдейта годишно през март и септември, като всеки от ъпдейтите ще има 18-месечна поддръжка.
Този модел на ъпдейт ще е в синхрон с модела на ъпдейтване, който се използва при Office 365 ProPlus.
Да се знаят точните дати на големите ъпдейти е добра идея, като Майкрософт казват, че това ще добави допълнителна предсказуемост и яснота за организациите.
Ако се спазват сроковете, поне по отношение на предсказуемост това наистина е така. От Майкрософт обаче казват:
„Следващия голям ъпдейт за Windows 10 ще се стремим да публикуваме през септември 2017-та година.“
Това би могло да означава, че може и да не успеят и да го пуснат един или два месеца по-късно. И дори и да успяват да спазват точно сроковете си, то това може да доведе дотам, че те повече няма да се интересуват от качеството на тези ъпдейти, а просто ще бързат, за да успеят с обявения график, като ще се успокояват с това, че проблемите могат да бъдат закърпени в последствие или със следващия голям ъпдейт.
Този ефект се наблюдава и сега, когато от Майкрософт нямат твърди поставени срокове. Почти всеки ъпдейт чупи нещо или предизвиква нови проблеми след себе си.
Това вече е нещо нормално и не изненадва никого, откакто от компанията възприеха модела на „Windows as a service“ и потребителите постоянно имат чувството, че всъщност Windows 10 е винаги в тестов период.
Новият модел на ъпдейт може да се окаже проблем не само за потребителите, които често изпитват затруднения и не могат да инсталират големите ъпдейти без да преинсталират начисто, но и за бизнеса, където нещата са далеч по-сложни.
Изглежда от Майкрософт не си дават сметка какво струва на една фирма да е постоянно в крак със софтурните промени. Освен, че изисква голям времеви ресурс, както и пари и загуба на печалби, защото работните станции и системите през това време не работят, така и наемането на допълнителни специалисти, които да се грижат за кратките срокове на главни промени в операционната система.
Не трябва да се оставя настрана и фактът, че софтуерните разработчици също постоянно ще трябва да са на бойна нога, за да могат да пренаписват кода на приложенията си в срок, за да са в съответствие с новите версии на Windows 10.
От Редмънд очевидно са решили да следват модела на издаване на нови версии на известната GNU/Linux дистрибуция Ubuntu, но забравят една малка подробност – Canonical, фирмата която разработва Ubuntu, предлага и LTS версия с удължена поддръжка, която се поддържа в срок от пет години.
Пред клиентите има и още по-добър избор в тази насока, защото от Red Hat предлагат поддръжка за текущите издания на Linux дистрибуцията RHEL, която е с още по-дълъг период на поддръжка – цели десет години, които могат да бъдат допълнително удължени чрез заплащане.
Ето това именно осигурява предвидимост, предсказуемост и яснота, както за бизнеса, така и за потребителите. Това обуславя една спокойна среда, без резки промени и скокове в обозримо бъдеще.
Всъщност от Майкрософт са точно на обратното мнение:
„System Center Configuration Manager ще поддържа новия модел за ъпдейт при Office 365 ProPlus и Windows 10, правейки и двата продукта по-лесни за ъпдейт и инсталация.“
От компанията казват още, че новият модел ще допринесе за по-малко работа като цяло и че повишената сигурност на Windows 10 и честите му ъпдейти ще премахнат нуждата от преинсталации през няколко години.