Екипът на GNU/Linux дистрибуцията Linux Mint обяви, че следващото издание 18.3 ще дойде с пълна поддръжка на Flatpak по подразбиране.
Flatpak ще бъде предварително инсталиран и конфигуриран, като ще бъде предоставена и интеграция със Софтуерния мениджър на Linux Mint. Разработчиците са избрали този ход, защото според тях Flatpak е много обещаващ и вече е достатъчно стабилен.
Но защо Flatpak? В тозмесечния анонс в блога на проекта разработчиците дават подробен отговор на този въпрос.
Linux Mint е операционна система, която е построена на база от пакети, която не се променя и е с поддръжка с петгодишен цикъл. Базирана е на Ubuntu LTS, използвайки снапшот от хиляди пакети, които се поддържат от Debian, с допълнително получаване на ъпдейти по сигурността.
Потребителят получава своя софтуер от тази база и като се изключат ъпдейтите по сигурността, софтуерът от нея не се променя, което означава, че и не се разваля поради нови версии. Резултатът от тази концепция е стабилна и сигурна операционна система.
Това обаче има един недостатък – понякога потребителите получават твърде стар софтуер, който може да е с версия отпреди една, две или дори пет години. По този начин потребителите не получават най-новите версии, които евентуално биха искали, а инсталирането им понякога е доста трудно.
Има случаи, в които инсталирането на последна версия е много лесно, както в случая с Virtualbox – потребителят трябва просто да свали .deb пакета, който е подходящ за неговата версия на операционната система и да го инсталира с два клика на мишката.
В други случаи обаче това не е толкова лесно и трябва да се добавят PPA (Personal Package Archives) от трети страни, защото простото инсталиране на .deb пакета няма да работи, поради зависимостите, които са необходими. Тези зависимости или не присъстват в софтуерната база на Linux Mint или са с по-нови версии от тези, които присъстват в операционната система и поради тази причина софтуерът няма да работи.
Тези PPA от трети страни идват с новия софтуер, както и със зависимостите, които са необходими, за да може въпросният софтуер да бъде стартиран нормално и да работи коректно.
В други случаи обаче дори и PPA не помагат, защото зависимостите не са съвместими или са в конфликт със съществуващия в операционната система софтуер. Да вземем за пример софтуер, който има нужда от GTK 3.20, за да работи. Не можете да инсталирате GTK 3.20 чрез PPA, а също така не можете и да го инсталирате заедно с GTK 3.18, защото са в конфликт и не могат да съществуват едновременно. Освен това ъпгрейдът на GTK ще счупи редица други приложения и компоненти, които се нуждаят от GTK 3.18 и те няма да работят.
Точно тук на помощ идват решенията за инсталиране и стартиране на софтуер в изолирана среда (sandbox) – AppImage, Flatpak или Snap. Те позволяват исталирането на най-новите версии на софтуер, избор на версия по желание, а също така и инсталиране на няколко версии на един и същи продукт едновременно.
Това се постига точно с изолираната среда, която е отделена и независима от операционната система. Изолираната среда позволява и още едно голямо преимущество – желаният софтуер идва с всичко необходимо, всички зависимсти се съдържат в него и по този начин потребителят няма нужда да инсталира нищо друго допълнително.
По този начин потребител, който използва Linux Mint с версия на GTK 3.18, ще може да инсталира и стартира приложения, които се нуждаят от GTK версия 3.20, без да прави никакви допълнителни промени по операционната система.
Този принцип на работа предоставя много удобен начин за инсталиране на всякакви приложения, като потребителят няма нужда да се притеснява за техните зависимости, несъвместимости, от версиите на софтуера, а освен това може да инсталира и приложения, които дори не са налични за Linux дистрибуцията, която използва.
Това, разбира се, дава голямо преимущество и за геймърите. Така всяка една игра ще идва с библиотеките, които са ѝ необходими да работи, както и нужният софтуер към нея. Потребителят просто ще цъкне два пъти на играта или приложението и то ще стартира абсолютно безпроблемно, без никаква нужда от допълнителни действия.
Предимствата за разработчиците също са много. Те вече няма нужда да се съобразяват с версията на вашата операционна система, от пакетите, които използвате и въобще от дистрибуцията, която използвате. Те предоставят софтуера с всичко необходимо, а той от своя страна ще работи навсякъде, при всякакви дистрибуции и условия.
Не на последно място изолираната среда означава повишена сигурност.
Този принцип на работа изглежда доста обещаващ за екипа на Linux Mint и по-специално Flatpak, за който те считат, че вече е достатъчно стабилен, за да може да бъде интегриран по подразбиране в следващата версия 18.3 на дистрибуцията.
Той ще бъде инсталиран и настроен предварително и ще използва хранилищата (наречени още remotes) на Flatpak и gnome-apps.
Ще бъде добавена и нова секция в софтуерния мениджър за пакетите на Flatpak, а потребителите ще могат да добавят и свои допълнителни хранилища, които също ще биват показвани в Софтуерния център.
Всяко едно хранилище ще може да се разглежда, да се видят неговите Flatpak приложения, ревюта към тях, скрийншоти, както и да бъдат инсталирани с простото натискане на бутона за инсталация, както се инсталират и обикновените пакети, кото не са Flatpak.
И въпреки че между Flatpak и обикновените пакети има много голяма разлика, за потребителите това няма да има никакво значение, защото и двата типа приложения в Софтуерния център ще бъдат показвани по еднакъв начин, без никаква видима разлика, просто като поредното приложение или игра.