Разработчиците на Fedora се сблъскват с неочаквано сериозно предизвикателство: сегашните RISC‑V чипове се оказват значително по-бавни от останалите архитектури, което води до драстично по-дълги времена за компилация. Докато следващото поколение RISC‑V процесори обещава подобрения, настоящата ситуация е далеч от оптимална.
Работата на Marcin Juszkiewicz от Red Hat показва колко голям е проблемът. Той от години се занимава с ARM64 Linux, но напоследо насочи усилията си към RISC‑V пакетите за Fedora. В последния си блог пост, озаглавен красноречиво „RISC‑V is sloooow“, той представя конкретни примери за това колко сериозно изостава архитектурата.
Компилацията на GNU Binutils е използвана като ориентир. На x86_64 с осем ядра и включени LTO оптимизации процесът отнема около 29 минути. На RISC‑V, без LTO, за да се избегне още по-дълго чакане, времето скача до приблизително 143 минути. За сравнение: POWER PPC64LE се справя за 46 минути, AArch64 за 36, а i686 е най-бърз – с 25 минути.
Какво може да подобри ситуацията
Juszkiewicz посочва, че нови SoC решения като UltraRISC UR‑DP1000 (вграден в Milk‑V Titan) или системите със SpacemiT K3 могат да донесат известно ускорение. Те предлагат повече RAM и по-висока производителност, но все още не са окончателното решение. Според него Fedora се нуждае от хардуер, който може да компилира Binutils за под час, с активирани LTO оптимизации и с възможност за rack монтаж като стандартен сървър.
Заради ограниченията на настоящите RISC‑V платформи Fedora разчита на QEMU емулатор, за да компенсира бавния хардуер. Използването на 80 емулрани RISC‑V ядра позволява компилация на LLVM за около четири часа, което е значително по-добре от над десетте часа, нужни на Banana Pi BPI‑F3.
В заключение Juszkiewicz отбелязва, че Fedora планира да започне билдовете за Fedora Linux 44 с унифицирано kernel изображение за всички билд машини. LTO ще остане изключено засега, а по-тежките пакети вероятно ще бъдат прехвърлени към по-бързи билдъри, когато такива станат налични.
