Индийски изследователи създадоха първата в света железно-йонна батерия, която има множество предимства пред литиево-йонните си предшественици.
Като част от нова ера се определя създаването на първата в света железно-йонна батерия. Откритието е направено от екип от индийски изследователи от Индийския институт по технологиите, а целта е да бъдат заместени досега съществувщите литиево-йонни батерии.
Като съществена разлика при железно-йонна батерия се откроява фактът, че положително зареденият полюс, известен още като „анод“ е направен от стомана с ниско съдържание на въглерод, катодът (отрицателно зареденият полюс) е направен от ванадиев пентаоксид, а електролитът е направен от железен хлорат.
Железно-йонните батерии имат някои съществени преимущества пред литиево-йонните си събратя. Като голямо преимущество се посочва фактът, че производственият процес е значително по-евтин. Също така железно-йонните батерии имат по-голям капацитет и са по-безопасни.
Докато литиево-йонните батерии на моменти стават опасни и започват да прегряват, създавайки опасност от експлозия, то железно-йонните батерии нямат такъв проблем и се считат за безопасни. Това се подсигурява и от факта, че желязото не образува дендритни кристали, което пречи да се получат окъсявания.
За съжаление железно-йонните батерии имат и някои недостатъци към момента. Специалистите ще трябва да преодолеят проблема с ниския брой цикли на заряд разряд, който засега е едва 150 пъти.
Също така този тип батерии имат и ниска енергийна наситеност в сравнение с литиево-йонните варианти. Енергийната наситеност при литиевите батерии е 350 Wh/kilo срещу 220 Wh/kilo при железно-йонните.
